През същата 2004г.отскочихме и до яз. Доспат.Бяхме няколко дни на бунгала край язовира.Това беше една седмица изпълнена с разходки из гората,много дъжд,риболов и мирис на смола . . .
За съжаление не разполагахме с качествен апарат и снимките от там са малко,но най-хубавите ще бъдат публикувани тук.

Почти всеки ден валеше. Бяхме като в тропическа гора-сутрин пече, следобяд вали. Използвахме и малкото слънчево време преди обяд за разходки из гората, и за риболов.Основно хващахме някакви слънчевки, май и една две пъстърви. 

 
През единия ден си направихме една голяма разходка,цял ден из гората.Изкачвахме се по много стръмни баири и смесената гора премина в иглолистна смърчова гора.Беше средата на август и боровинките бяха вече презрели,но се намериха няколко и за нас.
Слънцето реши да си ляга и ни изгони от гората. 

   

Завършека на нашата разходка.

На следващия ден станахме много рано и докато гората се събуждаше се разходихме отново.

Видяхме и едно зайче, което се озърташе страхливо за натрапници. Птичките пееха, бориките наостряха бодлички, цветята надигаха своите главички и се готвеха да посрещнат Слънцето.То се беше скрило зад планината и малко,по-малко се надигаше.Протегна ръце и озари целия язовир.


Закусихме и решихме да си направим разходка с лодка. Трудно беше да се съберем в тази детска лодка, но с малко усилие успяхме. Сложихме и спасителните жилетки, и хайде във водата. Добре, че си имах гребец, за да се движим малко по малко. Ако бях сама сигурно щях да се въртя само в кръг.

И все пак се отдалечавахме от брега с общи усилия,кой с гребла,кой с ръце... :-)

 

Имаше много островчета в язовира. Доближихме се до едно от тях и още малко да решим да го посетим,но тъй като лодката ни беше гумена се притеснихме да не останем и без нея. Нямаше нужда да се мокрим все пак. . . Нали?
Не можахме да стигнем до стената,тъй като язовира е доста дълъг(цели 19 км).Разположен на 1200 метра надморска височина.Той е най-високият язовир в България и със своите 22 000 дка водна площ е на второ място след яз.Искър.

В единия му край се намира и едноименния град.Той попада в историко-географската област Чеч.Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно,лятото е прохладно,а есента - топла. От Беломорското влияние по река Доспатска зимата е мека, задържа се сняг.
Предполага се, че градът е основан от владетеля Деспот Слав, от когото носи и името си.На местния диалект името на града е Доспать, което според местните идва от двете, думи дос (на) и пать (път). Доспат се намира там, където минавал древен път за Пловдив и Смолян.В околностите на града са намирани останки, които са от 4-5 в.пр.н.е....

Нашата една седмица измина много бързо и неусетно.Независимо от продължителното дъждовно време си изкарахме добре.Една седмица без бързащи хора,без задръствания,изцяло изолирани от света. Така човек си почива най-добре,поне според мен.

Тук са и останалите снимки:

http://picasaweb.google.com/doncheva82/sOJpmK

България с малката си територия има невероятно много красиви места, които човек може да посети и да се чувства щастлив ;)