Мидената ферма- в далечината.

Обядвахме в единия от ресторантите и след кратка почивка се отправихме към Калиакра.

Ето ни- цялата тайфа... :-)

Времето беше наистина прекрасно и освен нас имаше доста хора, но музеят беше затворен.Разхождахме се и забавлявахме много.Не бяхме идвали тук заедно от много отдавна, от тогава,когато бяхме още деца-неразделни. Вълнуващи и незабравими мигове се преплитаха в съзнанието ми и някакси, със сълзи на очи разбрах,че сме пораснали,поели по своя път и сега просто сме се спряли за глътка въздух преди да се гмурнем в дълбокото и бурно море,наречено живот.

Тъй като това място е велико и всеки българин трябва да знае историята му, реших да Ви запозная с нея, както и с едно страхотно стихотворение.

Калиакра е най-дългия нос по българското черноморие с дължина 2 км. Носът е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна.Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу до морето. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа.

Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Най - ранните данни за населяването на носа са от IV в. пр. н. ера. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от петнадесетте града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра, равнозначно на добър или хубав нос, селището се споменава за първи път я края на XIII в. Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя. На 31 юли 1791г. край бреговете на Калиакра се разразява най - голямата морска битка в Черно море. Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф. Ф. Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско - Турската война от 1787 - 1791 г. В периода на турското робство е използвана за мюсюлмански духовен център.
Останките от крепостните стени са най-вече от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.

Необятна морска шир.

Най- известната легенда за Калиакра разказва за 40 български девойки, които, за да не попаднат в ръцете на турските нашественици, вплели косите си в едно, скупчили ръце и скочили в бездните на морето. Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишкиманастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“. 

 
Кога се лете буря силна появява
при Калиакра нос - на Черното море
в рева страхотен, на което се долавя
вестта за вяра и родина как се мре ...

Четирдесет девойки лични и красиви
да жънат клас, от ранните зори,
на кехлибарените натежали ниви
от добруджанските села надошли.

Зажънали са дружно с песен жаловита
за робската неволя в тяхния живот,
за нашите юнаци в битка страховита,
проляли си кръвта за своя мил народ.

За роби и робини, вързани в синджири,
за майки млади с пеленачета деца,
за старци - всички, изтезавани немили,
от османлии озверели - без сърца.

И мъка тягостна ума им завладяла,
кога ръкойките си свързвали на сноп -
и във едно потта със сълзите си сляли
от песента им жалостна като на гроб.

А някоя от тях, тъгата да забравят,
подема живо песен кръшна на хоро
и трудили се, сърпа без да си оставят,
догде на залез в пурпур слънцето дошло.

Но песента от там далече отлетяла
и чул я турчин,зъл, душманин -
без сърце,и пожелал от име родно и от вяра
отречени, в харем да бъдат с фередже.

Узнали туй, със страх девойките в тревога,
захвърлили са сърп и надалече в бяг
през ниви и гори на рътлина висока -
на Калиакра скрили се от злия враг.

Залутани, в уплаха смъртна от тирана,
в нощта с молитвен зов към звездното небе,
със сълзи са земя поили в скръбна рана,
при рев страхотно лют на Черното море.

И в просветление обет тържествен дали -
в защита чест и вяра дружно да умрат,
да се пожертват наедно се обещали,
но героини - българки да се зовят.

Във вярност на обета си едва успели
косите си една за друга да вплетат,
когато в мрачината отдалеч съзрели
османи зли по хълма нагло да пълзят.

Врагът нападнал с ярост жертвите немили -
пробляснали са ятагани в оня миг;
девойките, изплашени със всички сили
в едно назад се дръпнали при страшен вик. 

Не забелязали зад себе си в тъмата,
че зее бездна - пропастта не ще ги спре
и в ужас полетяли вкупом от скалата
в пенливите води на Черното море ...

В печал за свидните чеда на Аспаруха,
от мюсулманите в робия векове,
докарали страната в жалостна разруха,
морето забучало с мощни екове.

Глутницата османски турци занемели,
проклятие над тях да се не сгромоли,
побягнали завчас далеч от тез предели,
злодейството им с време да се замъгли.

А там, където сълзи тез девойки лели
и с плач една о друга сплитали коси,
по чудо - спомен оттогава снежнобели
цветя растат на пролет - момини сълзи.

Траянополский Епископ Иларион