През изминалото лято отделихме три дни и на РИЛА.Бяхме запланували един преход.-х.Скаквица- х.Рилски езера- Мальовица- Рилски манастир, но за съжаление не можахме да го изпълним целия.
Нa 30 юли се качихме на автобус от Пловдив за Благоевград, като слязохме на разклона на Сапарева Баня.

Влязохме в градчето и разбрахме,че маршрутката за Паничище вече била тръгнала и едва ли щяло да има друга, затова ние поехме по пътя смело и безотговорно, като се надявахме някой да ни качи поне до Паничище, а ние ще справим с останалото разстояние. Наистна имахме късмет. Малко след крайната табела мина едно голфче, в което се оказа и хижаря на х.Скакавица. Заедно с шофьора се смилиха над нас и ни оставиха на Зелени поляни.От там вече започна съществената ни разходка в компанията на хижаря- до х.Скакавица.

Наслаждавахме се на невероятни гледки към водопад Скакавица.
 

След като 1 час се помотахме из поляните и се разходихме до реката, отново се запътихме към заветната цел за деня-х.Рилски езера.



 

х.Рилски езера

 

Към 17ч. пристигнахме в хижата.Настаниха ни в стая с 8 легла, ама си останахме само двамата.Разопаковахме багажа и сложихме трапезата. Хапнахме и след това наблюдавахме приказната гледка към Мальовишкия дял. Слънцето залязваше и се отразяваше в склоновете.Нямахме търпение да изпратим този ден, за да посрещнем следващия, който щеше да ни предложи нови приключения.

На сутринта, на закуска си имахме страхотна компания.Едно от "кончетата" реши, че трябва да опита от закуската на всички наоколо. Като разбра, че е станал център на внимание и го снимам се запъти към мен.

Красавец!!!

След кратката и бърза закуска продължихме към езерата.Изкачихме се на билото и по него поехме към следващите забележителности. От високо видяхме Рибното езеро, х. Седемте езера, Долното езеро.Насочихме се към ез. Бъбрека-бистро и кристално чисто.

Беше ред след това и на ез. Окото, при което зимата не искаше още да се оттегли и ледени късове се разхождаха из цялото езеро.

Последното беше ез. Сълзата. До Близнака и Трилистника нямаше време да се отбиваме, че ни чакаше доста път до х.Мальовица.
 

Минахме и "покрай" Урдини езера и малко, по-малко се отдалечавахме от 7 езера.Видяхме и Рилския манастир в далечината. (Трябваше да го посетим на следващия ден, но....)

Урдини езера

Рилският манастир в далечината.

 

След като видяхме колко много ни остава, а времето напредваше се опитахме да ускорим крачката, но в този участък трудно може да се направи това. Вече не усещахме краката си и е беше хлъзгаво от време на време.   Ето един предвестник на пролетта, която настъпваше в пълна силa.

На места поляните бяха покрити с много рилски иглики. Изведнъж в съзнанието ми изплува легендата за Мальовица:

"Покрит със сняг, забулен в мъгли или окъпан от слънце, в дъното на най-хубавата долина на Северозападна Рила гордо изправя каменното си чело в небето връх Мальовица, Такъв горделив, не скланящ глава под турския ятаган бил и войводата Мальо, чието име носи. В едно от селата край Искъра роден бил този Мальо. Но напук на името си израснал строен и хубав, левент юнак. И пръв кавалджия бил между овчарите. Когато откъм Мечитите засвирел, селяните долу в нивите захвърляли сърповете си и се изправяли. , , Мальо свири, нашият Мальо" — познавало свирката му мало и голямо. А сърцето на Босилка — най-хубавата мома в този край — се разтваряло като цвят, гален от топли лъчи. Това лято само за нея свирел той. . . . . . Един ден Мальо отишел със старата си майка в селската черквица, преди със стадото си да тръгне по чаловете на Рила. Там искал да запали свещ на „Св. Георги", за да пази светецът стадото му от вълци и турци. . . В божия храм видял Босилка. Уж малка я знаел, пък тя. . . Виж каква хубавица израсла. . Лицето й греело, мило като това на светицата в иконата до нея. Сочните й устни изпускали дъх на босилек. . . А вечерта, когато при кладенчето й разказал за любовта си и поискал ръката й, тя не му отказала. „Да чакаме есента" — отговорила му само и зарадвана изприпкала по пътеката. Но когато Мальо се върнал есента, Боснлка не излязла радостно да то посрещне. Хората му разказали, че Енин паша, който с войската си дошъл да усмири разбунтувалите се въглищари, я видял и задигнал. „Харема ще ми краси" — казал на чорбаджиите той. Мъка заляла сърцето на Мальо, когато научил това. Нямало я Босилка. . . Пусто било родното му село. . . И за да отмъсти на тоя паша, попарил така жестоко скъпите му мечти, станал хайдутин. . . Минали години. Много паши и бейове умрели от острия нож на Мальо. Други напуснали чифлиците и имотите си и избягали в града. Дори някои от маданите край Искъра, в които робували раите, престанали да пушат. Неуловим и бърз като вятър, начело на малка чета смелчаци, прелитал Мальо от град на град и от село на село, за да мъсти на поробителите. Заговорило се за него из българските земи. Турците зашепнали името му със страх, българите — с надежда. Турската власт определила много злато за главата му. Дано бог закриля него, та той да закриля нас — молели се българите. Една августовска вечер, след като убила жестокия каймакамин на града и кантарджията, който не мерел вярно кюмюра на въглищарите, четата почивала на Меча поляна. С ръце под главата, върху папратите до хайдушката колиба лежал и Мальо. По небето луната, тая овчарка, била извела голямото си стадо. В клековете шумолял потокът. — Войводо — приближил при него четникът му Спас, — много паши и бейове наказахме, само за Босилка не сме сторили нищо. А тя трепетно ни чака в харема на Емин паша. Да слезем утре и направим план за спасението й. Войската на пашата няма да е в града. Само това му казал и си отишъл. Останал сам, цяла нощ за Босилка си спомнял Мальо. Сравнявал най-едрите звезди с очите й, най-тънкостройните ели — с тялото й. А в зори с дълги златни коси, спуснати върху гъвкавия й стан, тя се явила в съня му. „Много есени дойдоха и си заминаха, а ти не дойде. Нима и тази, десетата, няма да дойдеш?" „Ще дойда, ще дойда. " — Войводо, говореше на сън — приближил при него Спас. — Да тръгваме — казал му Мальо. По извиващата се между клека пътечка двамата се спуснали към града. Било тихо. Планината с изключение на потока, който не заспивал нито денем, нито нощем, била притихнала. Долините тънели в мрака, горите мълчали. Само върховете един след друг отхвърляли от челата си завивката на нощта, за да посрещнат първите слънчеви лъчи. . . . Мальо и Спас пътували час, два. Меча поляна и другарите им останали зад тях и те навлезли в долината на Черни Искър. На изток в утринната омара Средонос срамежливо показал двойната си гърбица, цялата в зеленина от боровете по нея. После откъм Мусала надникнало слънцето и лъчите му затрептели по чакащите го върхове. — Войводо, аз ще се отбия до кладенчето да пийна водица, а ти ме почакай на моста — прошепнал Спас. Гласът му бил изплашен, но Мальо не обърнал внимание на това. Имал вяра на своите другари. Тих и тъжен в тая лятна сутрин, Мальо продължил край Искъра и си мислел за Босилка. Неочаквано припукали пушки и нещо го парнало в гърдите. Там, скрити в гората, го причакали сеймените на Емин паша. На тоя паша от злоба към първенството и силата му продал го бил четникът му Спас. Разбрал измяната Мальо, но нямало какво да стори. Сам бил, а сеймените — стотици. . . С простреляни гърди той искал при другарите си да се върне. . . Но смъртта нищо не може да спре. Тичал Мальо, а заедно с капките кръв, които багрели тревата след него, гаснели и последните му искрици живот. И когато стигнал Меча поляна, сетните сили го напуснали и като прострелян сокол паднал на тревата. Там мъртъв го намерили другарите му. На гърдите му зеела голяма рана, а очите му гледали с жал към върха, където на воля се виели орли. Погребали го па поляната, а върха над нея, за да припомня на поколенията за техния прекрасен войвода, нарекли на неговото име — Мальовица. Край потока, до който извивала тогава пътеката, цъфтят малки алени цветенца, в каквито се превърнали капките кръв, паднали от раните на Мальо. "

Още малко и хижата изглеждаше все по-близо, и по -близо, но всъщност ни чакаше още път- до ЦПШ (Централна Планинска Школа), а това узнахме чак като пристигнахме в хижата, като видяхме наровете(не се уплашихме от тях ,но ни се икаше след този дълъг път да се посетим банята- а там такава няма). Какво толкова?Още 40 мин са нищо след над 12 часов преход.В 21:00ч бяхме в школата.

По принцип плановете бяха на следващия ден да тръгнем за Рилския манастир,но се отказахме.Разходихме се в района и после хижаря ни закара до Самоков, а от там си хванахме автобус за Пловдив. През целия път виждах само тази картина......

http://picasaweb.google.com/doncheva82/BSNwZ

Трябва да се опазят тези чудеса!!! На всяка цена трябва!

Ето, това е България. Внушителна Природа - Девица. Самодива с воал от небеса, с приказни форми. Красавица! Богиня.

Супер :) Само една подробност - местността, където се стига с кола преди Скакавица (по Паничище-Пионерска) е Зелени Преслап, не Зелени поляни. От там има и пътека направо за езерата ;)

от условията в хижа Мальовица ли се уплашихте и затова сте спали в ЦПШ-то?! Според мен за такива планини като Рила си трябват поне 3 дни.

Пр принцип мислихме да спим на хижа Мальовица,ноне ни хареса отношението на хижарката към нас,както и условията.А на ЦПШ- за същите пари имахме и баня и то в стаята.

hubavo e tamm..........