Да пресечеш границата е вече лесно, особено когато се движиш в планината. Миналата година отскочихме до едно китно селце Арда, което е на 3-4 км от границата ни с Гърция. Ето как започна нашата разходка.

На 2 август хванахме автобус за Смолян.Разполагахме с малко време, докато хванем другия автобус за Могилица и отскочихме до Историческия музей.
 

В 15ч. се качихме на автобуса, с който пътувахме близо два часа до отклонението за пещерата Ухловица. На 20 мин. леко изкачване стигнахме до входа й.Тя се намира в местността Сините вирове на 3 км. източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея видяхме каскади от синтрови езерца, които са пълни при обилни валежи- на пролет, дълбоки до 1м. скални водопади и типични пещерни скални образувания.

 

Близо около 45 мин. продължи нашата разходка в подземния свят.

От пещарата поехме към с.Могилица (Тозбурун).Там си бяхме запазили места в една къща-"Звездица".

Оставихме раниците и след кратка почивка решихме да се поразходим из селото. Тъй като беше привечер, кравите се прибираха и едно теленце реши да ни позира.Ето го и него:

 
  Само шосето ни делеше от стария феодален замък (конак), който е бил построен през 1834г. - най-големият на Балканите за времето си. Строежът му продължил 20 години. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки.
 

Кулата
 

 

Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени.В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните родови замъци – с отбранителна кула и пригоден за дълъг огнестрелен отпор, с два реда шахматно разположени бойници.
 

 

Конакът е върнат на наследниците на Агуш Ага и една негова далечна роднина ни пренесе в миналото.
 

 

След разходката из конака продължихме към село Арда, като преди това минахме през с.Буката, където също имаше конак, но доста по-малък. Пътят ни до с.Арда стана по-дълъг отколкото очаквахме. Подведохме се по синьо-жълта маркировка, която вместо да ни отведе до селото ни отдалечаваше от него. Благодарение на ориентацията ни, която незнайно защо беше временно заспала се върнахме до едно място,на което имаше много ниви.Явно беше, че селото трябва да е наблизо и наистина беше така,но бяхме твърде на високо.

А и времето се влошаваше.Изчака ни да открием къщата и заваля порой. Отседнахме в къща на име "Реселешки".http://www.reseleshki.com/

 

За съжаление времето се развали и плановете ни се промениха. Тръгнахме да търсим извора на р.Арда,но не можахме да го открием, а и не разполагахме с много време, тъй като автобуса за Смолян беше в 15 ч.

 

В лутането да открием извора със сигурност бяхме пресекли границата ни с Гърция,даже на КПП-то ни поискаха личните карти.

 

След 19ч. отново бяхме в Пловдив.

е от Историческия музей в Смолян, нали?

Да.

www.mogilitza.com - Могилица - едно уникално европейско селище в Родопите

"В лутането да открием извора със сигурност бяхме пресекли границата ни с Гърция,даже на КПП-то ни поискаха личните карти."

Това което наричате КПП, всъщност не е такова, а само пост на Гранична полиция. Вероятно сте достигнали до него по черен път от центъра на с. Горна Арда, преминавайки последователно покрай две барбекюта (заведения) "Гераница" и "Узунов камък". Малко след тях на черния път има дървена бариера с табела "Гранична ивица. Преминаването забранено!" и 100 м. след това е линията на самата държавна граница, където пак има дървена бариера и пост на Гранична полиция. Поискали са ви личните карти, защото според сегашното законодателство територията, отстояща на 100-300 м. от линията на държавната граница (известна като гранична ивица) е забранена територия за хора без планински водач или разрешително от Гранична полиция. Казвам всичко това от личен опит, защото и на мен ми искаха личната карта и отнесох едно конско след като на слизане от извора на Арда се натресох на въпросния пост. Движех се по маршрут махала Билянска, Дядова ряка, извора на Арда. На слизане от извора, долу в ниското маркировката се разклонява без да пише коя за къде е. Ако се тръгне наляво се излиза на граничната бразда при пирамида 100. След това маркировката се движи само по браздата няколкостотин метра до пирамида 101, където е черният път от България за Гърция (който не е ГКПП) и където е поста на Гранична полиция. Ако сте без водач или разрешително от Гранична полиция и не искате да си имате неприятности тръгнете надясно, когато маркировката се разклонява. Ще слезете в Г. Арда или на споменатите две барбекюта без да дразните Гранична полиция.

Благодаря за подробната информация.Предвид лошото време- обилния дъжд на предния ден,имашее много мъгли и със сигурност минахме Билянска махала,но неможахме да открием извора, а и неразполагхме с време,трябваше да хвнаме единствения автобус за Смолян.